Здравословното хранене е в основата на здравата и сияйна кожа. Всъщност кожата обикновено е първото място, на което видимо се забелязват хранителни дефицити. Например, недостигът на витамини от група В може да доведе до суха, лющеща се кожа, кожни обриви или пукнатини в ъглите на устата. Недостигът на Омега 3 може да доведе до суха и възпалена кожа (DiBaise et al., 2019; Katta et al., 2018). Други дефицити могат да доведат до промени в пигментацията на кожата, зачервяване, загрубяване и други (DiBaise et al., 2019).

Стареенето на кожата и уврежданията под формата на фини линии, бръчки, грапавост и загуба на еластичност могат да се дължат на прекомерен оксидативен стрес (Rinnerthaler et al., 2015; Ito et al., 2018). Хранителните антиоксиданти (Витамини С, Е и др.) и фитонутриентите (като каротеноиди и полифеноли, които се съдържат в храните на растителна основа) могат да помогнат за намаляване на оксидативния стрес в целия организъм, включително в кожата (Ito et al., 2018). Например Астаксантинът (естествено срещащ се каротеноид, открит в сладководните микроводорасли) доказано осигурява защитен ефект срещу UVA-индуцирания оксидативен стрес от слънцето, като по този начин намалява фотостареенето (увреждане на кожата, причинено от излагане на слънце) (Ito et al., 2018). Фотостареенето е най-големият екологичен фактор, който допринася за стареенето на кожата (Rinnerthaler et al., 2015). С възрастта организмът ни естествено произвежда по-малко колаген и еластин - основните структурни протеини, които се намират в кожата (Varani et al., 2006). Адекватният прием на протеини плюс Витамин С (необходим за синтеза на колаген) и мед (кофактор за еластина) е важен за поддържането на тези структурни протеини с напредването на възрастта (DiBaise et al., 2019; EFSA, 2009).

Чревният микробиом е неразривно свързан със здравето на кожата (Salem et al., 2018). Освен че усвоява храната, която приемаме, чревният микробиом произвежда витамини, късоверижни мастни киселини, хормони и невротрансмитери, които могат да окажат влияние върху кожата. Новите научни изследвания на оста черва-кожа подчертават как промените в състава на чревния микробиом могат да повлияят положително на кожни заболявания като псориазис и атопичен дерматит (Salem et al., 2018). Тук пробиотиците и пребиотиците предлагат потенциални ползи за кожата.

Водата е от съществено значение за живота, а също и за нормалното функциониране на кожата. Тя има няколко важни функции, като например пренасяне на хранителни вещества, регулиране на температурата, хидратиране на кожата и намаляване на нейната сухота (Liska et al., 2019).

Яжте храни с всички цветове на дъгата, за да имате здрава кожа! Различните по цвят зеленчуци и плодове ще ви осигурят широк спектър от фитонутриенти, антиоксиданти, витамини, минерали и фибри.Избирайте здравословни мазнини от мазна риба, зехтин екстра върджин, ядки и семена.Добрите бактерии, съдържащи се в пробиотиците и ферментиралите храни като кисело мляко, кефир и комбуча, и пребиотичните фибри като инулин и фруктоолигозахарид (FOS) помагат да поддържате чревния си микробиом здрав.Поддържайте хидратация през целия ден. Стремете се да пиете по 1-1,5 литра вода дневно. Ако живеете в по-топъл климат или тренирате много - имате нужда от още повече!

Каролайн Къминс, Магистър, е регистриран нутрициолог и член на Съвета на Орифлейм по хранене.

DiBaise, M. and Tarleton, S.M. (2019) Коса, нокти и кожа: Храненето в клиничната практика. 34(4), pp. 490-503. doi:10.1002/ncp.10321.Панел на EFSA по диетични продукти, хранене и алергии (NDA); Научно становище относно обосновката на здравни претенции, свързани с медта и защитата на ДНК, протеините и липидите от окислително увреждане (ID 263, 1726), функцията на имунната система (ID 264), поддържането на съединителната тъкан (ID 265, 271, 1722), метаболизма, даващ енергия (ID 266), функция на нервната система (ID 267), поддържане на пигмента на кожата и косата (ID 268, 1724), пренос на желязо (ID 269, 270, 1727), метаболизъм на холестерола (ID 369) и метаболизъм на глюкозата (ID 369) съгласно член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 по искане на Европейската комисия. EFSA Journal 2009; 7(9):1211. [21 стр.]. doi:10.2903/j.efsa.2009.1211. Достъпно онлайн: www.efsa.europa.euIto, N., Seki, S. and Ueda, F. (2018 г.) "The Protective Role of Astaxanthin for UV-Induced Skin Deterioration in Healthy People-A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Trial" (Защитната роля на Астаксантина при влошаване на състоянието на кожата, предизвикано от ултравиолетовите лъчи, при здрави хора), Nutrients, 10(7), стр. E817. doi:10.3390/nu10070817.Liska, D., Mah, E., Brisbois, T., Barrios, P. L., Baker, L. B., & Spriet, L. L. (2019). Narrative Review of Hydration and Selected Health Outcomes in the General Population (Наративен преглед на хидратацията и избрани здравни резултати при общото население). Nutrients, 11(1), 70. doi.org/10.3390/nu11010070Katta, R. и Kramer, M.J. (2018) „Кожа и диета: Актуална информация за ролята на промяната на диетата като стратегия за лечение на кожни заболявания“, Skin Therapy Letter, 23(1), pp. 1-5.Rinnerthaler, M. et al. (2015 г.) “Oxidative Stress in Aging Human Skin" (Оксидативен стрес при стареещата човешка кожа), Biomolecules, 5(2), pp. 545-589. doi:10.3390/biom5020545.Salem, I. et al. (2018) 'The Gut Microbiome as a Major Regulator of the Gut-Skin Axis' (Чревният микробиом като основен регулатор на оста черва-кожа), Frontiers in Microbiology, 9, стр. 1459. doi:10.3389/fmicb.2018.01459.Liska, D., Mah, E., Brisbois, T., Barrios, P. L., Baker, L. B., & Spriet, L. L. (2019). Narrative Review of Hydration and Selected Health Outcomes in the General Population (Наративен преглед на хидратацията и избрани здравни резултати при общото население). Nutrients, 11(1), 70. doi.org/10.3390/nu11010070Varani, J., Dame, M. K., Rittie, L., Fligiel, S. E., Kang, S., Fisher, G. J., & Voorhees, J. J. (2006). Намалено производство на колаген в хронологично остарялата кожа: роля на възрастово-зависимите промени във функцията на фибробластите и дефектната механична стимулация. The American journal of pathology, 168(6), 1861-1868. doi.org/10.2353/ajpath.2006.051302Salem, I. et al. (2018) "The Gut Microbiome as a Major Regulator of the Gut-Skin Axis" („Микробиомът на червата като основен регулатор на оста черва-кожа“), Frontiers in Microbiology, 9, стр. 1459. doi:10.3389/fmicb.2018.01459.