Защо е толкова трудно да устоим на изкушенията?
Човешкият мозък е сложна система, която е еволюирала в продължение на хиляди години. В сравнение с индустриалното развитие през последните два века обаче, мозъкът ни не се е променил много.
Eдин специфичен център в мозъка има функцията да ни „възнаграждава“. Основната му цел е да стимулира поведение, което допринася за оцеляването и благоденствието ни, като провокира удоволствие и ни кара да се чувстваме добре.
Всеки път, когато правим нещо, което е полезно за нашето оцеляване, мозъкът ни провокира удоволствие, за да осигури повтаряемост на полезното действие, стимулирайки по този начин поведение, което гарантира нашето оцеляване.
Този център в човешкия мозък се е развил преди хиляди години в много ранен стадий на еволюцията на човечеството. Храната тогава е била оскъдна, а гладът - съществена заплаха за човешкия вид. За да е сигурно, че човешките същества от онова далечно минало имат реален шанс за оцеляване, природата е създала в човека връзката между храната и удоволствието.
Мозъкът ни не е в състояние да разпознае наличието на всички хранителни елементи в храната, докато я ядем. Той обаче е способен да идентифицира три съставки като индиректни индикатори за хранителното съдържание на храната ни и при разпознаването им сред палитрата хранителни елементи, мозъкът ни възнаграждава да изпитваме удоволствие. Тези три специфични съставки са: сол, мазнини и захар.
Захар, сол и мазнини
IВ природата тези три съставки всъщност са доста оскъдни. Дори сладките плодове съдържат само умерено количество захар в сравнение с бонбоните или тортата. Съвсем малко хранителни източници съдържат високи нива на сол, например водораслите. Да не говорим, че съдържанието на мазнини дори в авокадото - плод, който наричат още „масло от джунглата“, е не повече от приблизително 22% (в сравнение с маслото от краве мляко, което съдържа средно 80% мазнини или рафинираните растителни масла, които са до 100% чиста мазнина).
Всеки път, когато нашите предци отпреди хиляди години са намирали храна, съдържаща необходими за организма хранителни вещества, сред които макар и малко сол, мазнини или захар, в мозъка им се е активирал центърът за възнаграждаване, подавайки сигнал за изпитване на удоволствие и щастие. Това е карало човекa да продължава да търси и да яде такава храна и да се връща към нея следващия път, когато се появи.
Развит преди много време, този механизъм и досега е все същият – и до днес е активен в нас. Всъщност това е и същият механизъм, който се задейства при приема на наркотици, например кокаин – в мозъка се активира центърът за възнаграждение.
През последните два века хората са усъвършенствали производствените си умения и днес лесно можем да намерим рафинирани варианти на чиста захар (захарни кубчета или сироп), чисти мазнини (растителни масла, масло или мас) и сол (обикновена трапезна сол). Започнали сме да произвеждаме и консумираме хранителни продукти с високо съдържание на захар, мазнини и сол, докато мозъкът ни все още си е настроен за среда, в която такава храна е оскъдна.
Хранителни продукти, които ни залагат капан
В днешно време сме заобиколени от хранителни продукти, които интензивно задействат в мозъка ни възнаграждаващия център, тъй като съдържат неестествено високи количества мазнини, сол или захар.
Силно стимулират този механизъм продуктите, които съдържат комбинации от висока концентрация на сол, захар и мазнини едновременно. Някои комбинации са толкова примамливи, че щом започнем да ядем, е трудно да спрем.
Ето примери за такива храни, които особено силно активират възнаграждаващия център:
• Шоколад (мазнини & захар)
• Чипс (мазнини & сол & захар)
• Кетчуп и други сосове (захар & сол), особено примамливи в комбинация с мазни меса или бургери (захар & сол & мазнини)
• Пържени картофки с кетчуп (сол, мазнини, захар)
• Печени осолени ядки (мазнини & сол)
• Печени ядки със шоколадова глазура (сол & мазнини & захар)
• Торти и бисквити (сол & мазнини & захар)
• Сладолед (мазнини & захар)
В резултат от особеностите на структурата на мозъка, която изначално има за цел да ни спаси от глад, е лесно да бъдем подмамени да консумирате храни, които доставят удоволствие, без да осигуряват пълноценно хранене.
Какво да направим, за да не ни се дояждат такива храни?
• Не си позволявайте да огладнявате до степен, в която да изпитвате силно желание за храна. Това ще накара мозъка да ви насочи направо към храните, които идентифицира като най-добри за оцеляването (с високо съдържание на мазнини, сол и захар). Вместо това си подгответе закуски, които поддържат баланса и стабилността на нивата на кръвната захар, като шейковете и супите „Естествен баланс“.
• Яжте естествени храни, които не с висока степен на преработка и не са обогатени със сол, мазнини или захар.
• Не дръжте у дома лакомства с високо съдържание на сол, мазнини или захар.
• Винаги имайте предвид, че солта, мазнините и захарта, добавени в храната, могат да задействат центъра в мозъка ви, който ви възнаграждава с удоволствие. Помислете за тези три съставки следващия път, когато отидете да пазарувате - това ще ви помогне да направите по-добър избор на хранителни продукти.
Но най-важното, не се заблуждавайте с мисълта, че ще си вземете само едно. Както научихте от тази статия, мозъкът ви ще ви накара да поискате да си вземете повечe.
Източници:
1. JE McCutcheon. The role of dopamine in the pursuit of nutritional value. Physiol Behav, [Epub ahead of print], May 2015
2. U Toepl, MM Murray. Human gustation: when the brain has taste. Curr Biol, 4; 25(9), May 2015
3. DJ Lisle, A Goldhamer. The pleasure Trap: Mastering the Hidden Force that Undermines Health & Happiness. Healthy Living Publications, 2006.
4. ND Bernard. Breaking the Food Seduction: The Hidden Reasons Behind Food Cravings. Griffin, 2004
5. JA Corsica, L Pelchat. Food addiction: true or false? Curr Opin Gastroenterol, 26(2): 165-169, March 2010
6. AA Miguel, SC Woods, M Pelchat, PS Grigson, E Stice, S Farooqui, CS Khoo, RD Mattes, GK Beauchamp. Food reward system: current perspectives and future research needs. Nutr Rev; 73(5): 296- 307, May 2015
