Защо храната има способността да влияе на настроението ни и как онова, което похапваме е свързано с чувствата ни?
Храната е изключително мощен инструмент, който оказва въздействие върху начина, по който се чувстваме. Ако не доставим на тялото си хранителните вещества, от които то се нуждае, със сигурност ще усетим негативното отражение върху емоциите ни. Приемайки храни с висок ГИ (гликемичен индекс), си доставяме енергия, която оставя след себе си ниски нива на кръвна захар и усещане за летаргия. Ниските нива на витамини от B-групата се асоциират с моменти или периоди на лошо настроение.
Един от невротрансмитерите, често свързван с доброто настроение, е серотонинът. Той ни кара да се чувстваме сити, след като сме се нахранили. Също така допринася за щастието ни, когато сме влюбени. Можете да засилите нивата на серотонин като похапвате банани, киви и ананас.
Какво означава полезни мазнини (и лоши) и каква роля играят по отношение на характера ни?
Лошите мазнини - наситените се съдържат в преработената храна и не се срещат в природата. Тези видове мазнини имат склонност да се натрупват в кръвоносната система, където могат да запушат кръвоносните съдове и да доведат до инфаркт и инсулт. Също така, те нанасят щети върху мембраните на клетките, следователно засягат нервната ви система. Така, че следващия път, когато посегнете към поничка, спомнете си, че наситените мазнини в нея ще се "залепят" не само на бедрата, но и върху мозъка ви!
"Следващия път, когато посегнете към поничка, спомнете си, че наситените мазнини в нея ще се "залепят" не само на бедрата, но и върху мозъка ви!"
Храненето като действие ни доставя удоволствие. Мозъкът зарежда нервната ни система с потоци от допамин, когато похапваме определени храни, които ни карат да се чувстваме щастливи.
Причината да избираме мазни и сладки храни всъщност е следствие на еволюцията. Първоначалната цел на този механизъм е била да подсигури оцеляването на човечеството във времената, когато храната е била оскъдна. Свързвайки висококалоричните храни с удоволствието, което те носят, природата ни кара във времена на глад да избираме не нискокалоричните храни, а онези с най-висока енергийна стойност.
Проблемът е, че днес храната, която принципно е вредна за нас, съдържа всичката тази сол, мазнини и захари.
Понятието “hangry” (от анл. angry - ядосан и hungry - гладен) се отнася до хората, които са ядосани, защото са гладни – наистина ли е така? Защо се случва?
Гладът е много първично чувство - нашето тяло сигнализира, че имаме нужда от храна. Научно погледнато, няма такова понятие като “hangry”.
Робуваме на навици и като такива имаме склонността да реагираме с определено поведение по отношение на начина, по който се храним, както и кога го правим. Свикнали сме с чувството на ситост в определени часове от деня и се усещаме неуравновесени – или “hangry” - когато не следваме обичайните си хранителни навици.
Защо преработената храна оставя у нас усещане за умора и мързел?
Преработените храни обикновено са висококалорични заради съдържащите се в тях наситени мазнини и захари. Рафинираната захар често има висок гликемичен индекс. Храните с висок ГИ могат да стимулират приток на енергия, а след краткото усещане за еуфория, оставят след себе си рязък спад на кръвната захар. Това води до усещане за летаргия и ни прави мудни и мързеливи.
Каква е здравословната алтернатива на обработените храни?
Отговорът е банани – те са "най-щастливата" храна. Бананите са балансирани откъм сложни въглехидрати и протеини и съдържат много и различни витамини и минерали.
Как изглежда една "щастлива" диета?
"Щастливата" диета е баланс от протеини, сложни въглехидрати, полезни мазнини и микронутриенти. Ключът към всички, които искат да се хранят "щастливо" е в приемането на възможно най-много необработени или леко сготвени свежи и натурални плодове и зеленчуци.
